---
title: "Защо правната култура в България е ниска"
canonical_url: "https://www.advokatami.bg/blog/zashto-pravnata-kultura-v-bulgaria-e-niska/"
language: "bg"
description: "Някои размишления за причините, които правят правото толкова недостъпно и как всъщност те лесно могат да се преодолеят."
date_modified: "2020-09-14T10:56:22.000Z"
representation: "public rendered page; canonical HTML remains authoritative"
---

[Начало](https://www.advokatami.bg/)[Статии](https://www.advokatami.bg/blog/)

# Защо правната култура в България е ниска

Станимир Ненов · 18 май 2015 г.

По време на подготовката на тази публикация ни предстоеше посещение в Русе с колега от екипа, за да говорим по темата за това доколко сме запознати с правата си. Разбира се, за всеки, който е имал достъп професионално с правната материя, е ясно, че правната култура в обществото като цяло е доста ниска. Къде от интерес, къде поради необходимост да се подготвя по темата, реших да отделя малко време и да помисля над причините за това. Някакси интуитивно стигнах до извода, че правото в България чисто и просто е недостъпно и сега ще споделя какво точно ме наведе на този извод.

## **Изучаване на право в училище**

Аз завърших математическа гимназия, но помня, че някъде около 10 клас в програмата ни имаше предмет с наименование "Етика и право". Ако си спомням правилно, го имахме веднъж на две седмици, но ми е малко трудно да си спомня какво точно изучавахме. Като малък баща ми в такива ситуации често използваше заглавието на един разказ или пък сборник от разкази, който се казваше "[Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света](http://www.goodreads.com/book/show/25329044-knife-like-flower-like-like-nothing-at-all-in-the-world)". Та там сигурно трябва да се е разказвало за предмета "Етика и право", тъй като той е нещо като психология, нещо като философия, но със сигурност нищо като право.

Едва ли е необходимо да изтъквам колко е важно в училище да се научим поне на основните си права и задължения, които ще са ни от полза като например какво е [трудов договор](https://www.advokatami.bg/doc/trudov-dogovor/), как да търсим съдействие от съд и полиция, как се изчисляват и плащат данъци и т.н. Това, което си мисля, че би трябвало да се направи, е правото да присъства поне малко по-осезаемо в учебната програма. Предполагам, че е важно да изчетем и анализираме всички произведения на Христо Ботев както и да знаем химичния състав на алкохола, но ми се струва, че практически би ми било по-полезно да знам как да си попълня и подам [данъчната декларация](https://www.advokatami.bg/danuchna-deklaracia/). С последното тази година се справих едва от третия път, но за това със сигурност ще ви разкажа някой друг път.

## **Откъде се информираме за правото?**

Пак в хода на подготовката си за дискусията, която ще проведем в Русе, прегледах и "Национално изследване на правното съзнание 2012", услужливо изготвено от Националния център за изследване на общественото мнение. Та, според него 51% от българите търсят правна информация в медиите като тук дори не се включва интернет.

Не искам да си представям, с какво впечатление би останал някой, който изгражда впечатлението си за правото, да речем, от сутрешния блок по някоя телевизия или от това, което чете в повечето вестници. В тази връзка се замислих, че всъщност Интернет е единствения източник на правна информация, която е структурирана, така че да бъде разбрана и от човек, който не е инвестирал 5 години от живота си, учейки право. Честно казано и от този източник има още доста какво да се желае, но все пак е светлина в тунела.

Работата е там, че когато човек се информира основно от медиите за това как се създава и прилага правото, то е съвсем разбираемо, че неговата правна култура се свежда до това, че всичко и навсякъде е корупция. А правото може да бъде и много повече от това.

## **Как юристите представят правото?**

Когато имаме правен проблем логичното е да направите справка в закона, за да проверите, дали сами няма да може да отговорите на въпроса си. Да оставим настрана темата, че в България има стотици закони и още толкова наредби, правилници, заповеди и какво ли още не. Ако все пак намерите релевантния закон, то със сигурност ще се сблъскате със сложни съставни изречения, които дори началната ви учителка по български език ще се затрудни да квалифицира и подчертае със съответните прави или вълнообразни чертички, камо ли пък да разбере смисъла им.

Може би е нормално, а може би не, но законите не са написани по начин, който да позволява тълкуването им от всеки един член на обществото. Това обаче не е всичко. Някога зачитали ли сте се в общите условия на вашите мобилни оператори, доставчици на цифрова телевизия, на електроенергия или каквото друго ползвате. Сигурно сте хвърляли един поглед, но едва ли сте ги изчели и разбрали от край до край, тъй като това е задача достойна и за тринадесети подвиг на Херкулес.

Един договор не трябва да бъде сложен, дори напротив, и изобщо юридическият изказ не трябва да бъде все едно защитавам дисертацията си в Сорбоната (Ако някой се чуди: не, нямам такава). В университета обаче мен ме учиха, че винаги трябва да се изразявам като юрист и да използвам съответните правни термини. За добро или за лошо, така и не се съгласих напълно с това. В тази връзка хвърлете един поглед на нашите [Общи условия](https://www.advokatami.bg/obshti-uslovia/). Сериозно, постарахме сме се да бъдат наистина разбираеми за всеки от вас.

---

В заключение ще кажа, че, за да разбираш правото, не е необходимо да ходиш над 5 години в университет. Не е нужно и да си изчел всички закони и да заспиваш с Държавен вестник. Достатъчно е още от малък някой да те научи как работят правата и задълженията ти, както някой те учи на това, какво правят митохондриите или как се е провела борбата за власт между либерали и консерватори преди повече от 100 години.

Няма да навреди и ако правото се представя по достъпен начин, така че поне един средно интелигентен човек да може да се ползва от него, без да е необходимо за най-дребното нещо да се обръща към адвокат. Това е и нещо, за което ние в Advokatami.bg се борим - Еволюция в правните услуги и то такава, която да доближи правото до тези, на които то е в действителност призвано да бъде от полза.
