---
title: "Нарушения и глоби по Закона за защита на личните данни | Advokatami.bg"
canonical_url: "https://www.advokatami.bg/blog/zid-na-zzld/"
language: "bg"
description: "С новите изменения на Закона за защита на личните данни влизат в сила и промени във връзка с нарушенията на Закона и съответните глоби, които ще бъдат налагани."
date_modified: "2026-10-01T18:30:12.000Z"
representation: "public rendered page; canonical HTML remains authoritative"
---

[Начало](https://www.advokatami.bg/)[Статии](https://www.advokatami.bg/blog/)

# Нарушения и глоби по Закона за защита на личните данни

Ива Семенкова · 7 юни 2018 г.

*Правна актуализация: 1 октомври 2026 г.*

Нарушенията при обработване на лични данни могат да доведат до корективни мерки, административни санкции и обезщетение. Това са различни видове последици. Общият регламент относно защитата на данните (GDPR) се прилага от 25 май 2018 г.; не става дума за бъдещи правила, които предстои да влязат в сила.

## Кой упражнява контрол

В България основният надзорен орган е Комисията за защита на личните данни. Тя може да разглежда жалби, да проверява обработването, да изисква информация, да дава разпореждания и да налага санкции в рамките на компетентността си. Не е необходимо първо съдът да установи всяко нарушение. За обработване от съдебните органи при изпълнение на съдебните им функции и за трансгранични случаи има специални правила за компетентността.

Обработването от компетентни органи за предотвратяване и разследване на престъпления е под отделния режим на ЗЗЛД, който въвежда Директива (ЕС) 2016/680. Неговите санкционни разпоредби не трябва да се представят като общата скала по GDPR за всички фирми.

## Корективни мерки и санкции

По чл. 58 GDPR надзорният орган може да отправи предупреждение или официално порицание, да разпореди изпълнение на искане на лице, поправяне на обработването, изтриване, ограничаване или временно и окончателно забраняване на обработване. Може да разпореди и спиране на определени международни трансфери. Санкция може да се наложи допълнително или вместо други мерки според случая.

Чл. 83 GDPR предвижда два основни максимални размера:

- До **10 000 000 евро**, а за предприятие — до **2% от общия годишен световен оборот за предходната финансова година**, като се прилага по-високата сума, за нарушенията по параграф 4, включително определени задължения за сигурност, отчетност и работа с обработващи.
- До **20 000 000 евро**, а за предприятие — до **4% от този оборот**, като се прилага по-високата сума, за нарушенията по параграфи 5 и 6, включително основните принципи и основания, правата на лицата, международните трансфери и неизпълнение на разпореждане на надзорния орган.

Това са законови тавани, а не автоматична глоба при всяка грешка. GDPR не установява универсален минимален размер от 5000 или 10 000 евро. Конкретният размер зависи от приложимата норма, тежестта, продължителността, броя на засегнатите лица, умисъла или небрежността, мерките за ограничаване на вредите, предходните нарушения и съдействието. За някои национални задължения ЗЗЛД съдържа отделни състави. Не съществува общо правило всяка повторна санкция по GDPR непременно да е двойна.

## Типични проблеми

Обработване без годно основание, прекомерни данни, липса на информация, неоправдан отказ на права, неподходяща сигурност и незаконосъобразни трансфери са различни нарушения. Самото настъпване на кибератака не доказва автоматично, че мерките са били неподходящи; администраторът трябва да може да обоснове избора и реалното им прилагане. Също така не всяко автоматизирано обработване е забранено: чл. 22 урежда определени изцяло автоматизирани решения със значимо въздействие и техните изключения и гаранции.

Няма обща регистрация на администраторите в КЗЛД и няма уведомяване при всяко създаване на вътрешен регистър. При вероятен висок риск се извършва предварителна оценка на въздействието. Предварителна консултация по чл. 36 се изисква, ако високият риск остава и след предвидените мерки. Длъжностно лице се определя при условията на чл. 37, а не във всяко дружество.

## При инцидент и жалба

Администраторът документира всяко нарушение на сигурността, включително последиците и мерките. Уведомява компетентния надзорен орган без ненужно забавяне и, когато е осъществимо, до 72 часа от узнаването, освен ако няма вероятност за риск за правата и свободите. При закъснение посочва причините; информацията може да се допълва поетапно. Обработващият уведомява администратора без ненужно забавяне. При вероятен висок риск се уведомяват и засегнатите лица без ненужно забавяне, освен в изключенията на чл. 34.

Лицата имат право на жалба и съдебна защита по приложимия ред. Обезщетението по чл. 82 GDPR не следва автоматично само от нарушение: необходими са вреда и причинна връзка. Корективните мерки и санкциите подлежат на съдебен контрол според вида на акта и приложимия процесуален ред.

Най-добрата подготовка е точен опис на обработването, подходящи основания, достъпна информация, реални срокове за съхранение, договори с обработващи и работещи процедури за права и инциденти. Готова декларация за съгласие не замества тези задължения.

**Правна основа:** [Общ регламент относно защитата на данните — пълен текст](https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32016R0679); [Закон за защита на личните данни](https://justice.government.bg/home/normdoc/2135426048).
