Какви са дължимите при сделки с биткойн данъци?

Темата за bitcoin и другите криптоактиви вече не е само технологична новост, а част от реалната бизнес среда. Към днешна дата правната рамка е значително по-развита в сравнение с предишни години, най-вече заради правилата на Европейския съюз и по-строгите изисквания към доставчиците на криптоуслуги. За българските фирми обаче основният практически въпрос остава същият: как се третират данъчно сделките с криптоактиви и какви са задълженията, когато дружеството търгува с тях или приема плащане в bitcoin?

Важно е да се има предвид и още нещо: от 1 януари 2026 г. официалната валута в България е еврото. Затова при счетоводно и данъчно отчитане референтната парична единица вече е евро, а не лев.

ДДС при сделки с криптоактиви

При ДДС има няколко основни хипотези, които са важни за бизнеса.

Покупка и продажба на bitcoin или друг криптоактив срещу официална валута

Решението Hedqvist разглежда възмездна услуга по обмен на bitcoin срещу традиционна валута и освобождаването ѝ от ДДС. То не означава, че всяка покупка или продажба на произволен токен е освободена финансова услуга. Това следва от практиката на Съда на Европейския съюз по делото Hedqvist, която се прилага и в България. С други думи, при самата обмяна на официална валута срещу bitcoin не следва да се начислява ДДС.

Тук е важно да се прави разграничение между:

• обмен на криптоактив срещу официална валута, който по правило е освободен от ДДС;
• продажба на стока или услуга, при която плащането просто е извършено в crypto — там ДДС режимът на основната доставка си остава приложим.

Замяна на един криптоактив за друг

При замяна на един криптоактив за друг няма изрична отделна уредба в българския данъчен закон само за тази хипотеза. За всяка замяна се анализират функцията на активите, характерът на услугата, възнаграждението и приложимото освобождаване. Самото инвестиционно предназначение не е достатъчно за освобождаване от ДДС.

Все пак не всеки токен има една и съща правна и икономическа функция. Затова при специфични активи — например някои utility токени, токени с права върху услуги или други хибридни структури — е разумно конкретната сделка да се преценява отделно.

Продажба на стоки или услуги, платени в bitcoin

Когато фирмата продава стоки или услуги и получава плащане в bitcoin или друг криптоактив, по сделката може да възникне задължение за начисляване на ДДС по общите правила, ако самата доставка е облагаема. В този случай криптоактивът е само начин на плащане, а не основание доставката да стане освободена.

Данъчната основа следва да бъде определена в евро по справедливата/пазарната стойност на полученото възнаграждение към момента на възникване на данъчното събитие съгласно приложимите счетоводни и данъчни правила. Затова фирмата трябва да има ясна вътрешна методика как определя курса или пазарната стойност към конкретния момент и да я прилага последователно.

Корпоративен данък

За българските дружества не съществува отделен специален „данък върху bitcoin“. По правило се прилагат общите правила на Закона за корпоративното подоходно облагане. Това означава, че облагането се извършва чрез данъчния финансов резултат на дружеството, а ставката на корпоративния данък остава 10%.

На практика това означава, че приходите и разходите, свързани с криптоактиви, влизат в счетоводния резултат на фирмата, а оттам и в данъчния резултат, освен ако законът не предвижда конкретна корекция. Затова данъчното третиране в голяма степен зависи и от счетоводната квалификация на съответния криптоактив и от прилаганата счетоводна политика.

Кога възниква печалба или загуба

Остарялото разбиране, че значение има само продажбата на криптоактива срещу пари, днес е твърде опростено. Икономически резултат може да възникне не само при продажба срещу евро, но и при:

• замяна на един криптоактив за друг;
• използване на криптоактив за плащане на стоки, услуги или други активи;
• получаване на възнаграждение в криптоактиви;
• в определени случаи — и при последващи оценки, ако приложимите счетоводни стандарти и счетоводната политика на дружеството водят до признаване на приходи или разходи.

Следователно не винаги е правилно да се каже, че данък се дължи едва при „осребряване“. За фирмите по-важно е как събитието е отчетено счетоводно и дали поражда признат приход, разход, печалба или загуба за съответния отчетен период.

Какво става, ако фирмата е купувала на различни цени

Когато дружеството е придобивало един и същ вид криптоактив на различни цени, не е добра практика при всяка последваща сделка да се избира най-удобната цена единствено с данъчна цел. Подходът трябва да следва счетоводната политика на дружеството, да е документално обоснован и да се прилага последователно.

На практика най-важното е фирмата да може да докаже:

• кога и на каква стойност е придобит активът;
• кога и при каква стойност е продаден, заменен или използван;
• по какъв метод се определя себестойността на разходвания криптоактив;
• кой надежден източник е използван за определяне на пазарната стойност към релевантния момент.

Самото обстоятелство, че блокчейнът позволява техническо проследяване на отделни единици, не означава автоматично, че данъчните органи ще приемат произволно „маркиране“ на конкретни монети за всяка сделка. Решаващо е дали избраният подход е съобразен със счетоводните стандарти, вътрешните правила на дружеството и общите изисквания за документална обоснованост.

Получаване на плащане в crypto от клиенти

Когато фирма получава плащане в bitcoin или друг криптоактив за своя стока или услуга, обичайно възникват едновременно няколко последици:

• признава се приход от основната дейност на дружеството;
• ако доставката е облагаема, начислява се ДДС по общите правила;
• полученият криптоактив се завежда счетоводно по стойността му към датата на сделката;
• при последваща продажба, замяна или използване на този криптоактив може да възникне допълнителна печалба или загуба.

Затова фирмите, които приемат плащания в crypto, трябва да водят значително по-прецизна документация от обикновен запис, че е получен даден брой токени.

Регулаторни и практически задължения, които вече не бива да се пренебрегват

Към 2026 г. средата е по-регулирана отпреди. Ако дружеството не просто държи или използва криптоактиви, а по занятие предоставя услуги, свързани с тях, трябва да се преценят и специалните изисквания извън класическото данъчно право.

По-специално внимание заслужават:

• правилата на ЕС за пазарите на криптоактиви (MiCA), които вече се прилагат;
• изискванията по мерките срещу изпирането на пари и вписването в съответните публични регистри, когато това е приложимо;
• разширените правила за данъчна отчетност и обмен на информация в ЕС относно криптоактиви.

Това означава, че за част от бизнеса темата вече не е само „какъв данък дължа“, а и „подлежа ли на регистрация, лицензиране, идентификация на клиенти, съхранение на данни и регулаторно отчитане“.

Какво е най-разумно да направи една фирма на практика

За да намали риска от данъчни и счетоводни проблеми, фирмата следва да има поне:

• писмена счетоводна политика за криптоактивите;
• ясен метод за определяне на стойността им към датата на сделката;
• пълна проследимост на портфейли, борси, контрагенти и транзакции;
• документална обоснованост за всяка покупка, продажба, замяна или плащане;
• преценка дали дейността ѝ не попада и под специален регулаторен режим.

Заключение

Към днешна дата данъчното третиране на bitcoin и другите криптоактиви в България вече е по-ясно, отколкото преди години, но не е изцяло уредено в един самостоятелен закон. За ДДС най-важното разграничение е между обмен на криптоактиви и реална доставка на стоки или услуги. За корпоративния данък няма специална ставка — прилагат се общите правила за данъчния финансов резултат, като счетоводното отчитане е от решаващо значение.

С други думи: за бизнеса криптоактивите вече не са „сива зона“, но и не бива да се третират като обикновени пари. Най-сигурният подход е всяка фирма да изгради ясни вътрешни правила за оценка, документиране и отчитане, а при по-сложни модели на работа да направи и конкретен данъчно-правен анализ за своята дейност.