Наказателна отговорност на управителя при задължения на фирма

Всяка година в България се регистрират хиляди фирми. Според статистически данни не малка част от тях така и не осъществяват дейност, а друга част изпадат в неплатежоспособност, т.е. не могат да покрият задълженията си. В този материал ще разгледаме въпроса за отговорността на управителя при задължения на фирма.

Ако това се случи и фирмата натрупа твърде много задължения, управителят е длъжен да заяви това в съда. Уведомлението до съда се подава в 30-дневен срок от настъпването на неплатежоспособността. Според законите на българската държава незаявяването на неплатежоспособност от управителя на търговско дружество е престъпление.

Кой носи отговорност?

Отговорността е за лицето или лицата, които представляват фирмата. Това най-често е управителят или управителите, ако те са повече от един.

Кога се носи наказателна отговорност?

Наказателна отговорност се носи, когато е налице бездействие. То се изразява в непоискване от компетентния съд на откриване на производство по несъстоятелност спрямо фирма, изпаднала в неплатежоспособност. Това бездействие трябва да е продължило и след изтичане на предвидения в закона 30-дневен срок.

В практиката обаче се приема, че „неплатежоспособността се предполага винаги, когато фирмата длъжникът преустанови плащанията. От този момент за него възниква задължението да уведоми за това съда.”

Разбира се не всяко спиране на плащанията е основание за носене на наказателна отговорност, а онова спиране, което е резултат от настъпилата неплатежоспособност.

Какво е наказанието?

Наказанието, което се предвижда за управителя, е глоба до 5 хиляди лева или лишаване от свобода до 3 години. До затвор, разбира се, се стига изключително рядко, но размерът на глобата не е за пренебрегване.

Какво трябва да направя?

За да започне процедура по несъстоятелност, трябва да бъде сезиран компетентният съд. Компетентен е окръжният съд по седалище и управление на фирмата. След като започне процедурата юридическото лице няма право да си променя седалището и адреса на управление.

При започване процедурата по несъстоятелност от страна на длъжника, съдът по седалище и адрес на управление разглежда постъпилата молба веднага в закрито заседание.

Ето защо  добросъвестното поведение от страна на търговците и техните управители и представители е изключително важно и би допринесло за гарантиране на интересите на всички кредитори и запазване на добрите търговски практики.