Източниците са проверени към Материалът е обща информация; конкретният случай изисква отделна правна преценка.

Българска фирма продава под своя марка умен термостат с мобилно приложение. След софтуерна актуализация устройството включва отоплението на максимум и в дома на клиента избухва пожар. Кой отговаря за вредите: производителят на устройството, разработчикът на приложението, вносителят или магазинът?

За продуктите, пуснати на пазара или в действие след 8 декември 2026 г., се прилага новата Директива (ЕС) 2024/2853 за отговорността за вреди от дефекти на продукти. Тя изрично причислява софтуера към продуктите и разширява кръга на отговорните лица. Българският закон за въвеждането ѝ е на етап обществено обсъждане до 27 ноември 2026 г. и още не е приет.

Какво вече е прието и какво е само проект?

Директивата е обнародвана в Официалния вестник на ЕС на 18 ноември 2024 г. Държавите членки трябва да я въведат до 9 декември 2026 г. С поправка от 7 май 2026 г. българският текст на чл. 2 вече посочва, че тя се прилага за продуктите, пуснати на пазара или в действие след 8 декември 2026 г. Старата Директива 85/374/ЕИО се отменя от 9 декември 2026 г., но продължава да се прилага за продуктите, пуснати на пазара по-рано.

У нас отговорността за вреди от дефектни стоки е уредена в чл. 130–142 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). На 13 ноември 2026 г. Министерството на правосъдието публикува за обществени консултации проект за изменението им. Според проекта новите правила ще се прилагат за продуктите, пуснати на пазара или в действие след 8 декември 2026 г., а за по-ранните остават досегашните. Окончателният текст зависи от Министерския съвет и Народното събрание.

Практическият извод е следният. За стоките, които вече са на пазара, продължават да важат сегашните правила. Продуктите, които ще пускате след 8 декември, планирайте по новия режим, но следете окончателния закон, обнародван в „Държавен вестник“.

Софтуерът вече е продукт

Според чл. 4 от директивата продукт е всяка движима вещ, включително когато е вградена в друга вещ или е свързана с нея. Към продуктите изрично спадат и електроенергията, цифровите производствени файлове, суровините и софтуерът. Съображенията на директивата посочват като примери операционни системи, приложения и системи с изкуствен интелект. Начинът на доставка няма значение: софтуерът може да е инсталиран на устройство, да се ползва чрез облак или да се продава самостоятелно.

Правилата не обхващат безплатния софтуер с отворен код, разработван или доставян извън търговска дейност. Информацията сама по себе си също не е продукт, например съдържанието на електронна книга или изходният код на програма.

Отделно понятие е „свързаната услуга“. Това е цифрова услуга, интегрирана в продукта или свързана с него така, че без нея продуктът не може да изпълнява някоя от функциите си. Пример е облачната услуга, която управлява термостата от примера. Дефект в такава услуга може да направи дефектен целия продукт.

Кой може да отговаря?

Отговорността е обективна: пострадалият не трябва да доказва вина. Според чл. 8 от директивата може да отговарят:

Когато за една вреда отговарят няколко лица, те може да отговарят солидарно. Днес по ЗЗП търговецът се освобождава от отговорност, ако в 14-дневен срок посочи производителя, вносителя или доставчика си. Проектът въвежда едномесечния срок от директивата.

Кои вреди се обезщетяват?

Обезщетение могат да търсят физическите лица за вредите от:

Отпада сегашният праг по чл. 131 ЗЗП: днес повредената вещ трябва да е на стойност поне 500 евро. Фирмата като юридическо лице не може да търси обезщетение по този режим. Нейните вреди се уреждат по договора и по общите правила. Проектът изрично разширява защитата и към физическите лица, увредени при упражняване на търговска или професионална дейност. Имуществото, използвано изключително за професионални цели, обаче остава извън обхвата.

По-лесно доказване за пострадалия

Пострадалият все още доказва дефекта, вредата и причинната връзка. Директивата въвежда два механизма в негова полза:

Ответникът може да обори презумпциите. Затова техническата документация, записите за версиите и актуализациите, тестовете и сигналите от клиенти стават доказателства. Трябва да можете да ги намерите бързо.

Актуализациите и контролът след продажбата

Обичайната защита „дефектът е възникнал след пускането на пазара“ не помага, когато продуктът е под контрола на производителя. Това важи, ако дефектът се дължи на свързана услуга, на софтуер или негова актуализация, на липса на актуализация, необходима за безопасността, или на съществена промяна (чл. 11, пар. 2). Производителят има такъв контрол, когато сам или чрез трето лице може да доставя актуализации.

Поддръжката така става и правен въпрос, не само технически. Определете срока на поддръжка за сигурността, начина за уведомяване на клиентите и задълженията на разработчика при корекции. Отделно проверете изискванията на Cyber Resilience Act за продуктите с цифрови елементи.

Срокове и договорни ограничения

Искът се предявява в тригодишен давностен срок. Той тече от момента, в който пострадалият е узнал за вредата, дефекта и отговорното лице. Правото на обезщетение се погасява 10 години след пускането на продукта на пазара или в действие, а при латентна телесна повреда — след 25 години. При съществена промяна десетгодишният срок тече от предоставянето на променения продукт.

Отговорността към пострадалия не може да се изключи или ограничи с договор. Между фирмите във веригата обаче регресните права трябва да бъдат уредени ясно. Производител, който вгражда софтуер от микро- или малко предприятие, може с договор да се откаже от регреса срещу него (чл. 12, пар. 2). Преценете внимателно дали да приемете такава клауза, преди да подпишете договора.

Какво да направи бизнесът сега?

Официални източници и консултация

Проверени са Директива (ЕС) 2024/2853, поправката ѝ от 7 май 2026 г., проектът на Министерството на правосъдието с мотивите към него и действащите чл. 130–142 от ЗЗП. Проектът може да се промени до приемането му. Окончателните правила ще бъдат в закона, обнародван в „Държавен вестник“.

Можем да направим преглед на договорите с доставчици и разработчици или на общите условия на онлайн магазина. В запитването опишете продукта, ролята на фирмата във веригата и държавите, в които продавате. За първоначалното запитване не е нужно да изпращате техническа документация или изходен код.