Заповед за налагане на дисциплинарно наказание Уволнение

Дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовия договор поради виновно поведение на служителя.
Цена: 0 лв.
Време: 2 мин.

Налагането на дисциплинарно наказание – уволнение е един от способите за прекратяване на трудово правоотношение. По същността си то е най-суровото наказание за нарушаване на трудовата дисциплина спрямо даден работник или служител и поради тази причина може да се налага само в изрично предвидените от закона случаи. Правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание – уволнение е уредено в чл. 190 и следващите от Кодекса на труда.


Използвай Заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, ако:

  • Някой от твоите работници е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, което отговаря на някоя от изрично уредените хипотези в чл. 190 от Кодекса на труда.
  • Предвид обстоятелствата, свързани с нарушението, на работника не може да бъде наложено по-леко наказание.


Важно!

  • Преди да наложи дисциплинарно наказание – уволнение, работодателят трябва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Когато това не е направено и заповедта бъде оспорена пред съд, съдът отменя дисциплинарното наказание. Това не важи в случаите, когато работникът е отказал или не се е явил да даде обяснения по негова вина.
  • Дисциплинарно наказание – уволнение може да бъде наложено не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
  • Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание – уволнение трябва да е в писмена форма и да бъде мотивирана съобразно обстоятелствата, свързани с нарушението.
  • Заповедта трябва да бъде връчена на работника или служителя срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.


Допълнителна важна информация

Кодексът на труда урежда обезщетение в полза на работодателя при дисциплинарно уволнение. Така съгласно чл. 221 ал. 2 от Кодекса на труда при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. Ако работникът е работил при условията на срочен трудов договор, то той дължи обезщетение в размер на действителните вреди.

По повод на определена лица съществува закрила при уволнение и те могат да бъдат уволнени само с предварително разрешение на инспекцията по труда, трудово-експертната лекарска комисия, синдикален орган и т.н според конкретния случай. Лицата, които се ползват с тази закрила с изчерпателно изброени в чл. 333 от Кодекса на труда.


Още нещо?

Ако си уволнил свой работник или служител, но в последствие си преценил, че уволнението е неправилно и наложено несправедливо, то не пропускай: