Правна актуализация: 1 октомври 2026 г.
Отказът от наследство е изрично изявление на наследника, че не желае да приеме конкретно открито наследство. Той се прави по реда на чл. 52 във връзка с чл. 49 от Закона за наследството и се вписва в особената книга на районния съд по мястото на откриване на наследството.
Предпоставки и форма
Наследството трябва вече да е открито, а заявителят да не го е приел изрично или мълчаливо. Не може да се откажеш само от дълговете, от определен имот или в полза на избрано лице. Приемане и отказ под условие, за срок или за част от наследството са недействителни.
Законът предвижда писмено заявление до районния съд. Нотариалната заверка не е посочена като форма за действителност на отказа. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2024 от 24.02.2026 г. на ОСГК на ВКС съдът може да разпореди лично явяване по чл. 534 ГПК при обосновано съмнение за авторството. Личното явяване и нотариалната заверка не са общи допълнителни изисквания към всеки отказ.
Срокове и приемане
Няма общ фиксиран срок, в който всеки наследник трябва да се откаже. По искане на заинтересовано лице съдът може да определи срок по чл. 51 ЗН; ако наследникът не отговори, губи правото да приеме. Затова получена призовка или съобщение не бива да се оставят без реакция.
Мълчаливо приемане има при действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане. Не всяко ползване на имот, пазене на имущество или плащане на текуща сметка означава автоматично приемане; разграничават се действията по управление и запазване по чл. 58 ЗН.
Последици и алтернативи
При валиден отказ не избираш кой да получи твоя дял — последиците се определят от закона. Отказът не се оттегля свободно. Личните кредитори могат да го атакуват при условията на чл. 56 ЗН. За ненавършили пълнолетие деца и други защитени лица се прилагат специални ограничения и приемане по опис; не използвай стандартно заявление за отказ вместо необходимата индивидуална преценка.
Когато дълговете са неясни, провери своевременно възможността за приемане по опис и краткия срок за него.
Свързани документи
Правна основа: Закон за наследството; Граждански процесуален кодекс; Семеен кодекс; ВКС — Тълкувателно решение № 4/2024 от 24.02.2026 г..