Договор за аренда на земеделска земя

Обработването на земеделска земя* е нещо, което се ползва с особена закрила на закона. Предоставянето на земеделска земя на друго лице за временно ползване следва да става по строго определен от закона ред. Създаден е специален Закон за арендата в земеделието, който се стреми да предостави адекватна закрила както на лицето, което отдава своята земя (арендодател), така и на лицето, което ще ползва земята (арендатор).

Използвай Договор за аренда на земеделска земя, ако:

• Отдаваш или ти предстои да отдадеш земеделска земя, машини, селскостопански животни или други движими вещи, свързани със земеделието, на друго лице.
• Искаш да използваш чужда земеделска земя или инвентар за собствени нужди, като целиш да получиш готова продукция и/или доход.

Важно!

• Договорът за аренда на земеделска земя трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. След сключване на договора, той трябва да се впише в службата по вписвания по местонахождение на имота, като трябва да се предостави скица на имота.
• Договорът за аренда трябва да бъде регистриран в общинска служба по земеделието по местонахождение на имота. Създадена е специална наредба за реда и условията за регистрацията на договора: Наредба №6/2000 год. за условията и реда на регистрация на договорите за аренда в поземлените комисии.
• Прекратяването на договора също подлежи на вписване и регистрация по горния ред.
• Плодовете, продукцията и доходите, които арендаторът получава в резултат на използване на арендуваното имущество, са негова собственост по силата на закона.

Какво задължително се включва в Договор за аренда на земеделска земя

• Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод отдаваните движими и недвижими вещи. Освен земеделска земя, могат да бъдат отдавани под аренда и всякакви други движими и недвижими вещи, които са свързани със земеделието. Такива например са селскостопански постройки, машини, инвентар, животни и други. Страните следва да уговорят и възнаграждението, което се дължи на арендодателя. То може да бъде както парично, така и в натура – да се дължат определени вещи (най-често, част от добива). Няма пречка да се уговори парично и непарично възнаграждение едновременно.
• Страни по договора могат да бъдат както хора, така и фирми, като това не се отразява по никакъв начин на неговото съдържание.
• Правата и задълженията на страните са свързани с предоставяне на уговорената в договора земеделска земя и други вещи на арендатора в уговорените срокове и заплащане на дължимото възнаграждение.
• Срокът на договора се договаря между страните. Законът обаче поставя минимален срок от 4 стопански години. Една стопанска година е периодът между 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Ако се уговори договорът да е без определен срок, той може да бъде прекратен от всяка от страните с предизвестие, което, ако не е уговорено друго, трябва да е със срок от две години. Предизвестието обаче може да се изпрати най-рано след изтичането на четвъртата година. С други думи – ако е сключен безсрочен договор, той ще може да се прекрати най-рано с изтичането на 6 години.

Допълнителни уговорки в Договор за аренда на земеделска земя

В допълнение към основните клаузи ще имаш възможност да добавиш уговорки, свързани например със задълженията на арендодателя при предаване на арендуваното имущество. Могат да се уговорят и допълнителни права в ползва на арендатора във връзка с използването на имуществото. Не на последно място ще можеш да предвидиш неустойка в случай на неизпълнение на договора и клаузи за разрешаване на евентуално възникнали съдебни спорове.

Още нещо?

Правната сигурност във връзка с предоставяне на имущество се гарантира и от следните няколко документа:

• Договор за наем на недвижим имот
• Договор за наем на МПС
• Договор за заем за послужване
• Договор за заем за потребление

*Чл. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи:

Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и:

1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;

2. не са включени в горския фонд;

3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;

4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.