Лицензи & Разрешителни Отваряне на кафе

Отваряне на кафене в България през 2026 г.

Отварянето на кафене е сред по-достъпните начини за навлизане в ресторантьорския бизнес, но все пак изисква предварителна подготовка на помещението и преминаване през няколко административни процедури. Основните режими са свързани с регистрация на фирма, регистрация на обекта в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), категоризация по Закона за туризма, общинските изисквания за работно време и, при необходимост, допълнителни разрешителни за тютюневи изделия, музика, открити площи или онлайн поръчки.

Важно уточнение: кафенетата, кафе-сладкарниците и другите заведения, в които се приготвят, съхраняват или предлагат храни и напитки, не се регистрират в РЗИ като „обекти с обществено предназначение“. Компетентният орган за този тип обекти е ОДБХ/БАБХ по реда на Закона за храните. РЗИ може да бъде релевантна при други специфични обекти и дейности, но стандартно кафене не подлежи на отделна регистрация в РЗИ само защото обслужва клиенти.

Стъпка 1: Регистрация на фирма

За да отворите кафене, първо трябва да разполагате с регистриран търговец — най-често ЕООД, ООД или ЕТ. Регистрацията се извършва в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Малко кафене може да се управлява и чрез ЕТ, но в практиката ЕООД обикновено е по-подходящият избор, тъй като осигурява ограничена имуществена отговорност и по-ясна структура на бизнеса.

Нашият екип може да ви съдейства с бърза онлайн регистрация на фирма, включително подготовка на документите, указания за подписване и подаване към Търговския регистър.

Стъпка 2: Избор и подготовка на помещение

Помещението за кафене може да бъде собствено или наето. И в двата случая трябва да разполагате с документ, който доказва правото ви на ползване — например нотариален акт, договор за наем или друг документ за законно ползване на обекта.

Ключово е предназначението на обекта по документи да позволява дейност като заведение за хранене, кафе-сладкарница, заведение за обществено хранене или друг подходящ търговски обект. Ако помещението е с друго предназначение — например жилище, офис, гараж, склад или магазин — може да се наложи преустройство и промяна на предназначението по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Промяната на предназначението може да изисква архитектурен проект, становища от компетентни органи, строителни книжа и въвеждане в експлоатация. Това често е най-бавната и скъпа част от процеса, затова най-добрият вариант е да се наеме обект, който вече е функционирал като кафене, кафе-сладкарница или друго заведение и има подходящ статут.

Дори обектът да е работил като кафене при предишен наемател, регистрацията в БАБХ и категоризацията трябва да бъдат уредени за новия търговец и конкретната дейност.

Стъпка 3: Регистрация на кафенето в БАБХ

Преди започване на дейност кафенето трябва да бъде регистрирано в БАБХ по реда на Закона за храните. Заявлението се подава до съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по местонахождение на обекта.

Регистрацията е необходима, когато в обекта ще се предлагат кафе, чай, напитки, пакетирани храни, десерти, сладкарски изделия, сандвичи, закуски, сладолед или други храни. Ако кафенето предлага само готови пакетирани продукти и напитки, изискванията обикновено са по-опростени, но регистрацията в БАБХ остава необходима.

В заявлението и придружаващите документи обичайно се посочват или прилагат:

• данни за търговеца — фирма, ЕИК, седалище, адрес на управление и контакти;
• вид и адрес на обекта;
• документ за собственост, договор за наем или друг документ за ползване на помещението;
• документи относно законността на обекта по ЗУТ, когато са приложими;
• видовете дейности, които ще се извършват в обекта;
• групите и подгрупите храни и напитки, които ще се предлагат;
• данни за водоснабдяване и отвеждане на отпадните води;
• данни за превозни средства, ако ще се извършва доставка или транспорт на храни;
• дата на започване на дейността;
• декларация, че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004;
• декларация за разработена система за управление на безопасността на храните.

Датата на започване на дейността не може да бъде по-рано от 14 дни от датата на подаване на заявлението. Това означава, че не е достатъчно просто да подадете документите — в заявлението трябва да бъде посочена допустима бъдеща дата за старт.

Заявлението се проверява от БАБХ в срок до 5 работни дни. Ако документите са редовни, обектът се вписва в съответния регистър в срок до 5 работни дни от подаване на заявлението, от отстраняване на нередовностите или от изтичане на срока за отстраняването им. Регистрацията е безсрочна.

Проверката на място не следва да се описва като „до 30 дни от подаване на документите“. По действащия Закон за храните проверката на място се извършва след вписването на обекта в регистъра. За обекти за производство и преработка на храни срокът е до 30 дни от вписването, а за обекти за дистрибуция на храни — до 60 дни от вписването. При кафенетата конкретната преценка зависи от дейността — дали само се предлагат готови продукти и напитки, или се приготвят храни на място.

При проверката комисията установява дали обектът отговаря на нормативните изисквания. При несъответствия могат да бъдат дадени предписания, а при сериозни нарушения или риск за здравето дейността може да бъде ограничена или спряна.

Документация за безопасност на храните

За да работи законосъобразно, кафенето трябва да има подготвена и реално прилагана документация за безопасност на храните. Тя трябва да бъде съобразена с конкретната дейност — дали се предлага само кафе и пакетирани продукти, или се приготвят сандвичи, закуски, десерти, фрешове, млечни напитки, сладолед и други храни.

На практика са необходими:

• добри хигиенни практики;
• HACCP система или процедури, основани на принципите на HACCP;
• технологична документация, рецептурници или технологични карти, когато се приготвят храни на място;
• процедури за приемане и проследимост на суровини и готови продукти;
• дневници за температурен контрол на хладилници, фризери и витрини;
• планове и дневници за почистване и дезинфекция;
• организация за контрол на алергени и информация към потребителите;
• документи за обучение и инструктаж на персонала;
• лични здравни книжки за лицата, които работят с храни, когато са приложими;
• договор или вътрешна организация за ДДД дейности — дезинфекция, дезинсекция и дератизация;
• организация за събиране и предаване на отпадъци, включително използвани мазнини и масла, ако се генерират такива.

Не е добра практика да се използва общ шаблон, който не отговаря на реалната дейност на кафенето. Документацията трябва да е съобразена с менюто, оборудването, складовите площи, начина на доставка, броя служители и технологичните процеси.

Изисквания към оборудването на кафенето

Оборудването зависи от обхвата на дейността. Кафене, което предлага само кафе, чай, напитки и пакетирани продукти, има значително по-леки технически изисквания от кафе-сладкарница, която приготвя десерти, закуски или храни на място.

Обичайно кафенето трябва да разполага с подходящо оборудване и организация, например:

• кафемашина и оборудване за приготвяне на напитки;
• хладилници или хладилни витрини с контрол на температурата, когато се съхраняват мляко, десерти, сандвичи или други нетрайни храни;
• фризер, ако се предлага сладолед или замразени продукти;
• мивки и работни плотове, съобразени с дейността и проекта на обекта;
• повърхности, които позволяват лесно почистване и дезинфекция;
• подходящо съхранение на храни, напитки, консумативи и почистващи препарати;
• санитарни помещения според изискванията към обекта, капацитета и проекта;
• вентилация и климатизация, когато са необходими според дейността и помещението.

При кафенета с по-сложно меню — например топли сандвичи, десерти, закуски, сладкарско производство или кухня — изискванията към оборудването и технологичната документация са по-високи.

Стъпка 4: Категоризация на кафенето

Кафенетата, кафе-сладкарниците, баровете и заведенията за хранене и развлечения, които обслужват клиенти на място, обичайно подлежат на категоризация по Закона за туризма. В зависимост от конкретната дейност обектът може да бъде категоризиран като кафе-сладкарница, питейно заведение, бар, заведение за бързо обслужване или друг подходящ тип заведение.

Ако обектът работи само като „кафе за вкъщи“ без места за сядане и без обслужване на клиенти на място, режимът трябва да се провери отделно според конкретния модел, местната практика и характеристиките на обекта. Във всички случаи, ако се предлагат храни или напитки, регистрацията в БАБХ остава релевантна.

Категоризацията на самостоятелни заведения от по-ниските категории обичайно се извършва от кмета на общината по местонахождение на обекта. За по-високи категории и специфични обекти компетентен може да бъде министърът на туризма. Винаги следва да се провери компетентният орган според конкретния вид обект и желаната категория.

За категоризация се подава заявление-декларация по образец, към което обичайно се прилагат:

• документи за търговеца;
• документ за собственост, договор за наем или друг документ за ползване на обекта;
• документи за въвеждане в експлоатация или за законност на обекта, когато са приложими;
• данни за регистрацията в БАБХ;
• документи за квалификация и стаж на управителя и персонала, когато са приложими;
• декларации и други приложения според вида на заведението;
• документ за платена такса.

При редовни документи се открива процедура по категоризация. След това се извършва проверка и при изпълнени изисквания се издават удостоверение за категория и категорийна символика. Категорията е със срок на валидност 5 години.

Стъпка 5: Касов апарат, POS терминал и отчитане на продажбите

Преди започване на работа кафенето трябва да има осигурен законосъобразен начин за отчитане на продажбите — най-често чрез фискално устройство, регистрирано по реда на Наредба № Н-18. Това е особено важно при плащания в брой, с карта или други плащания, за които следва да се издава фискален бон или друг допустим документ.

Ако кафенето използва софтуер за управление на продажбите, система за поръчки по маси, складова програма, онлайн поръчки или интеграция с платформи за доставка, трябва предварително да се провери дали избраното решение е съобразено с изискванията на НАП.

Добре е още в началото да бъде организирано и счетоводно обслужване, тъй като заведенията имат специфики при дневните обороти, касовите наличности, трудовите договори, ДДС, стоковите наличности и отчетността.

Стъпка 6: Работно време и общински изисквания

Работното време се заявява или регистрира в съответната община или районна администрация според местната наредба. Всяка община може да има различни образци, срокове и изисквания.

При кафенета с удължено работно време, музика, маси на открито, тераса, преместваеми обекти или ползване на тротоарна площ може да се изискват допълнителни разрешения и съгласувания. Това е особено важно при обекти в жилищни сгради или в близост до жилищни имоти.

Ако ще се използва общинска площ за маси, чадъри, рекламни елементи или витрини, обичайно се изисква отделно разрешение от общината и заплащане на местна такса.

Допълнителни разрешителни и специфични режими

Продажба на тютюневи изделия

Ако в кафенето ще се продават цигари, тютюн, пури, пурети, нагреваеми тютюневи изделия или други тютюневи изделия, е необходимо отделно разрешение от съответната Териториална дирекция на Агенция „Митници“. Разрешението се издава за конкретния търговски обект и търговията може да започне едва след връчването му.

Продажба и сервиране на алкохол

За стандартно сервиране или продажба на алкохол в кафене обичайно не се издава отделно „разрешение за алкохол“ от Агенция „Митници“ само поради факта, че в менюто има алкохолни напитки. Важно е обаче алкохолните напитки да бъдат законно придобити, с платен акциз и с бандерол, когато това е приложимо.

Отделни акцизни режими могат да възникнат при производство, складиране, дистанционни продажби или друг специфичен модел на работа с акцизни стоки.

Музика и авторски права

Ако в кафенето ще се пуска музика, ще има DJ, жива музика, телевизионни излъчвания или събития, трябва да се съобразят правилата за авторски и сродни права. На практика често се сключват договори с организации за колективно управление на права според начина на използване на музиката.

Онлайн поръчки и доставки

Ако кафенето ще приема онлайн поръчки или ще извършва доставки, тази дейност също трябва да бъде уредена. При търговия с храни от разстояние може да е необходима регистрация по реда на Закона за храните и Наредба № 12/2021 г., както и организация за транспорт, проследимост и съхранение на храните при подходящи условия.

Онлайн поръчките следва да бъдат обезпечени с ясни Общи условия, правила за доставка, плащане, рекламации, откази, информация за търговеца и GDPR документация.

Колко струва отварянето на кафене през 2026 г.?

Разходите зависят от площта на обекта, броя места, менюто, оборудването и необходимите допълнителни процедури. Основните държавни такси и административни разходи са следните:

Такси към БАБХ

• Регистрация на обект за търговия на дребно с храни до 50 кв.м — 103 евро;
• Регистрация на обект от 51 до 250 кв.м — 156 евро;
• Регистрация на обект над 251 кв.м — 230 евро;
• Регистрация на оператор, извършващ само търговия с храни от разстояние — 41 евро;
• Регистрация на моторно превозно средство за транспорт на храни — 62 евро за превозно средство, когато е приложимо;
• Регистрация на оператор, извършващ превоз на храни — 41 евро, когато е приложимо.

Такси за категоризация

Таксите за категоризация зависят от броя места за сядане. По тарифата се заплаща такса за разглеждане на документите при подаване на заявлението, а след това и такса за вписване в Националния туристически регистър и получаване на удостоверение и категорийна символика.

Размерът на всяка от тези две такси е:

• до 20 места за сядане — 38,35 евро;
• от 21 до 50 места за сядане — 63,91 евро;
• от 51 до 100 места за сядане — 127,82 евро;
• от 101 до 150 места за сядане — 204,52 евро;
• от 151 до 250 места за сядане — 306,78 евро;
• от 251 до 300 места за сядане — 357,90 евро;
• над 300 места за сядане — 511,29 евро.

Тъй като таксите за категоризация се дължат на два етапа, за типично кафене до 50 кв.м и до 20 места за сядане трябва да се предвидят поне 179,70 евро държавни такси — 103 евро към БАБХ и два пъти по 38,35 евро за категоризация. Към това могат да се добавят местни такси според общината и конкретния модел на работа.

Други разходи

Към държавните и общинските такси трябва да се добавят реалните бизнес разходи: наем, депозит, ремонт, обзавеждане, кафемашина, хладилно оборудване, витрини, касов апарат, POS терминал, софтуер, HACCP документация, ДДД обслужване, договори с доставчици, персонал, счетоводно обслужване и текущи доставки.

Ако помещението няма подходящо предназначение или се налага преустройство, най-големият разход и най-дългият срок обикновено са свързани именно със строително-административната част по ЗУТ.

Колко време отнема отварянето на кафене?

Срокът зависи най-вече от състоянието на помещението. Ако обектът вече е функционирал като кафене или заведение, има подходящо предназначение и не се налагат строителни промени, процесът може да бъде значително по-бърз.

При регистрацията в БАБХ трябва да се предвиди, че заявлението се проверява в срок до 5 работни дни, но датата на започване на дейността не може да бъде по-рано от 14 дни от подаване на заявлението. Проверката на място се извършва след вписването на обекта — до 30 или до 60 дни според вида на дейността.

Категоризацията по Закона за туризма изисква подаване на документи, проверка и издаване на удостоверение и категорийна символика. Сроковете зависят от компетентния орган, конкретния обект и пълнотата на документите.

В най-добрия случай, при готово помещение и добре подготвени документи, отварянето на кафене може да отнеме около 1–3 месеца. Ако се налага преустройство, промяна на предназначението, изграждане на кухня, вентилация или въвеждане в експлоатация, срокът може значително да се удължи.

Чести грешки при отваряне на кафене

• Приема се, че кафенето трябва да се регистрира в РЗИ като обект с обществено предназначение.
• Цитират се стари срокове за БАБХ, например „30 дни от подаване на документите“.
• Започва се дейност преди регистрацията в БАБХ или преди допустимата дата за старт.
• Използва се регистрация на предишен наемател или собственик.
• Не се посочват всички групи храни и напитки в заявлението до БАБХ.
• Не се подготвя реална HACCP документация, съобразена с конкретното меню.
• Пропуска се категоризацията по Закона за туризма.
• Не се уреждат навреме работното време, масите на открито, шумът и общинските изисквания.
• Продава се тютюн без разрешение от Агенция „Митници“.
• Онлайн поръчките и доставките стартират без Общи условия, GDPR документация и правила за доставка.

Какво можем да направим за вас?

Екипът на Advokatami.bg може да ви съдейства на всеки етап от процеса по отваряне на кафене — от регистрацията на фирмата, през проверка на необходимите режими, до подготовка на документи за БАБХ, категоризация по Закона за туризма, общината и Агенция „Митници“ при продажба на тютюневи изделия.

При нужда можем да изготвим и GDPR документация, Общи условия за онлайн поръчки и доставки, договори с доставчици, вътрешни правила и цялостна правна рамка за стартиране на дейността.